ОСОБЕН УРОК
Изгаря ме твоето Аз,
оставяйки алени символи.
Дъждът се стича по лицето ми,
парейки с жарта на сълзите ти.
Очите ти като шпиони нахлуват
в изгряващото лято на душата ми.
Устните ти, покрити с блясъка на
Великата нощ, ме обсебват.
Сега си върви и ме остави
да изгоря с мисълта за пожълтяващото зелено.
Върни се отново, ...