6.10.2010 г., 14:02

Особен урок

1.1K 0 2

                         ОСОБЕН  УРОК

 

Изгаря ме твоето Аз,

оставяйки алени символи.

 

Дъждът се стича по лицето ми,

парейки с жарта на сълзите ти.

 

Очите ти като шпиони нахлуват

в изгряващото лято на душата ми.

 

Устните ти, покрити с блясъка на

Великата нощ, ме обсебват.

 

Сега си върви и ме остави

да изгоря с мисълта за пожълтяващото зелено.

 

Върни се отново,

утре, когато ще жадувам за слънце.

 

Прегърни болката ми,

сложи и оковите на несподелен урок.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...