10 мар. 2016 г., 22:35  

Завинаги...без теб

785 0 0

Оставих те в съня, а сутринта те търсих,
Оставих те в нощта, денят изригна с теб.
Намерих те, вклинил се във сърцето,
И късам плът, не знам за кой ли път...

 

Със скалпел режа всички части,
Където си жигосал свойто име,
И татуирам върху раните контрасти - 
Цветя и ангели, гарафи с вино...

 

Със Демоните вече сме на "ти",
Зловещият им смях е като песен.
"Обичам те" отдавна ми звучи
Като сюжет на погребалната процесия...

 

Ще те заровя. С почести, свещеник.
И плоча ще гравирам с кръв,
И свещите ще паля всеки делник,
Но не за теб, а в името на моя път!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...