10.03.2016 г., 22:35  

Завинаги...без теб

776 0 0

Оставих те в съня, а сутринта те търсих,
Оставих те в нощта, денят изригна с теб.
Намерих те, вклинил се във сърцето,
И късам плът, не знам за кой ли път...

 

Със скалпел режа всички части,
Където си жигосал свойто име,
И татуирам върху раните контрасти - 
Цветя и ангели, гарафи с вино...

 

Със Демоните вече сме на "ти",
Зловещият им смях е като песен.
"Обичам те" отдавна ми звучи
Като сюжет на погребалната процесия...

 

Ще те заровя. С почести, свещеник.
И плоча ще гравирам с кръв,
И свещите ще паля всеки делник,
Но не за теб, а в името на моя път!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...