Mar 10, 2016, 10:35 PM  

Завинаги...без теб

  Poetry » Love
777 0 0

Оставих те в съня, а сутринта те търсих,
Оставих те в нощта, денят изригна с теб.
Намерих те, вклинил се във сърцето,
И късам плът, не знам за кой ли път...

 

Със скалпел режа всички части,
Където си жигосал свойто име,
И татуирам върху раните контрасти - 
Цветя и ангели, гарафи с вино...

 

Със Демоните вече сме на "ти",
Зловещият им смях е като песен.
"Обичам те" отдавна ми звучи
Като сюжет на погребалната процесия...

 

Ще те заровя. С почести, свещеник.
И плоча ще гравирам с кръв,
И свещите ще паля всеки делник,
Но не за теб, а в името на моя път!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...