17 сент. 2018 г., 10:38

Остави ме

776 8 9

Не ме гледай! Не ставам за гледане,
на лицето ми няма усмивка
и не помня кога за последно
изговорих думата " искам".

И не зная къде съм заровила
непосилното свое имане. 
Татуирах  очи  върху кожата
на любимото си огледало. 

И единствено то е способно
да танцува така равноделно
с тишината на моите облаци
и с грима в непринудено черно. 

Непозната, различна и чужда
като дъжд, добро не донесъл, 
все си мисля, че вече се будя, 
да броя от десет до десет. 

Скривам плитката своя отрязана
и един Арлекин в гардероба. 
Остави ме да бъда забравена
като сън за неясна тревога.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Веси, Наде! Слънчев лъч думите ви-галят!
  • Ех, как ми липсваха стиховете ти, Райне... Толкова близки на душата ми.... Приятелски прегръдки от мен!
  • Неподражаема!
  • Все скъпи за мен творци! Благодаря ви!
  • "...Скривам плитката своя отрязана
    и един Арлекин в гардероба.
    Остави ме да бъда забравена
    като сън за неясна тревога..."
    С думи си ушила красива дреха на тъгата си, която предизвиква искрено възхищение!...
    Отново "браво" за умението да рисуваш състояния, настроения и да ги внушаваш по твоя неподражаем начин на читателя!...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...