Остави ме
Не ме гледай! Не ставам за гледане,
на лицето ми няма усмивка
и не помня кога за последно
изговорих думата " искам".
И не зная къде съм заровила
непосилното свое имане.
Татуирах очи върху кожата
на любимото си огледало.
И единствено то е способно
да танцува така равноделно
с тишината на моите облаци
и с грима в непринудено черно.
Непозната, различна и чужда
като дъжд, добро не донесъл,
все си мисля, че вече се будя,
да броя от десет до десет.
Скривам плитката своя отрязана
и един Арлекин в гардероба.
Остави ме да бъда забравена
като сън за неясна тревога.
Свързани произведения
Коментари
-
Веси, Наде! Слънчев лъч думите ви-галят!
-
Ех, как ми липсваха стиховете ти, Райне... Толкова близки на душата ми.... Приятелски прегръдки от мен!
-
Неподражаема!
-
Все скъпи за мен творци! Благодаря ви!
-
"...Скривам плитката своя отрязана
и един Арлекин в гардероба.
Остави ме да бъда забравена
като сън за неясна тревога..."
С думи си ушила красива дреха на тъгата си, която предизвиква искрено възхищение!...
Отново "браво" за умението да рисуваш състояния, настроения и да ги внушаваш по твоя неподражаем начин на читателя!... -
Великолепно, и препратката към текстовете на великия Емил Димитров ,много ми въздействаш!
-
Вместо измислените и напудрени състояния на "щастие", с които постоянно сюрпризира пишещото братство, и които кънтят на куха лековатост и словесен конформизъм, при теб, Райна, откривам изстраданата поезия на мълчанието. Четейки твоя стих, изпитах усещане сходно със споходилото ме при прочита на едно от най-хубавите стихотворения на Чезаре Павезе - "Смъртта ще дойде с твоите очи...". Винаги ме даряваш с любимата ми порция красива тъга и съм ти страшно благодарен за това!
-
Татуирах очи върху кожата
на любимото си огледало. -
Много тъжно, но въпреки това красиво, Райне. Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
