Остави ме
Не ме гледай! Не ставам за гледане,
на лицето ми няма усмивка
и не помня кога за последно
изговорих думата " искам".
И не зная къде съм заровила
непосилното свое имане.
Татуирах очи върху кожата
на любимото си огледало.
И единствено то е способно
да танцува така равноделно
с тишината на моите облаци
и с грима в непринудено черно.
Непозната, различна и чужда
като дъжд, добро не донесъл,
все си мисля, че вече се будя,
да броя от десет до десет.
Скривам плитката своя отрязана
и един Арлекин в гардероба.
Остави ме да бъда забравена
като сън за неясна тревога.
