От бъдещето гостенка почука
по същността ми, във среднощен час.
Отворих се... Не беше обич друга,
а само истинската с феин глас:
" Ще бъда в твоите ум- душа- сърце.
От бъдещето гостенка съм аз.
Надеждата ти галя със перце
и вярата живее вечно в нас.
Не ще забрава, никога, в раздяла
мечтанията ни да запечата.
От бъдещето, гостенка изгряла,
ще те зова с лика на светлината. ...