31 янв. 2017 г., 08:54

От другия забравена 

  Поэзия
308 1 6
В отчаяния синкав небосвод...
Пристън търси корабът на самотата.
Умира вярата, в тъга обвита!
Очи във бяло от сълзи пролети,
и за какво? А може би от безнадежна
надежност че нещо ще се случи.
Душа от ръба на вълната тайно
поглежда, към неспирните свой мечти.
И в отробата на самота и сложност...
Вперил бе отчаяно очи...
Снага отпусната в немогата гори!?
Немолеща дори и собствената гордост!? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Все права защищены

Предложения
: ??:??