От другия забравена
В отчаяния синкав небосвод...
Пристън търси корабът на самотата.
Умира вярата, в тъга обвита!
Очи във бяло от сълзи пролети,
и за какво? А може би от безнадежна
надежност че нещо ще се случи.
Душа от ръба на вълната тайно
поглежда, към неспирните свой мечти.
И в отробата на самота и сложност...
Вперил бе отчаяно очи...
Снага отпусната в немогата гори!?
Немолеща дори и собствената гордост!?
Че нявга имал си мечти.
Мечти тъй светли, че във тъмна нощ
пътят със любов огрели.
А днес корабът олющен, тъжен
и зловещ оплаква краят на една любов.
На дъното на океана от другия забравена.
© Ангел All rights reserved.
