31 ene 2017, 8:54

От другия забравена 

  Poesía
286 1 6

В отчаяния синкав небосвод...

Пристън търси корабът на самотата.

Умира вярата, в тъга обвита!

Очи във бяло от сълзи пролети,

и за какво? А може би от безнадежна

надежност че нещо ще се случи.

Душа от ръба на вълната тайно 

поглежда, към неспирните свой мечти.

И в отробата на самота и сложност...

Вперил бе отчаяно очи...

Снага отпусната в немогата гори!?

Немолеща дори и собствената гордост!?

Че нявга имал си мечти.

Мечти тъй светли, че във тъмна нощ

пътят със любов огрели.

А днес корабът олющен, тъжен 

и зловещ оплаква краят на една любов.

На дъното на океана от другия забравена.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Знам приятелю благодаря!До нови Гавраиле!
  • Когато от любов боли
    и в дъното на океана да се скрием
    сърцето пак ще ни кърви!
    Поздрав!
  • Благодаря ви момичета за топлите думи!Те значат много за мен!Веси☺,Васе ☺ до нови!
  • Стягай кораба и смело напред! Поздрави!
  • Бързо стягай кораба и смело напред! Поздрави!
  • Бързо слизай от този кораб А, иначе, стихотворението е много хубаво!
Propuestas
: ??:??