В отчаяния синкав небосвод...
Пристън търси корабът на самотата.
Умира вярата, в тъга обвита!
Очи във бяло от сълзи пролети,
и за какво? А може би от безнадежна
надежност че нещо ще се случи.
Душа от ръба на вълната тайно
поглежда, към неспирните свой мечти.
И в отробата на самота и сложност...
Вперил бе отчаяно очи...
Снага отпусната в немогата гори!?
Немолеща дори и собствената гордост!? ...