Patrizzia (Надежда Ангелова)
2093 18288
25 июн. 2021 г., 13:50  

Откъде толкоз гарвани? 

  Поэзия » Другая
713 8 17

Отчуждено гъмжило и хора, и улици много,
в избелели зеници съзирам и лудост, и страх.
Изтънелите жици пренасят тъга и тревога,
и посърва градът, или може би аз остарях.

 

И липите вековни е някой изсякъл –  до дъно,
някой нови, модерни дървета и храсти сади.
Вятър нощен прохладен напразно се пъне,
да довее отнякъде медния дъх, от преди.

 

А не мисля за старост, но тлее си болката в мене.
Откъде  толкоз гарвани – светещ от черно рояк?
Вече само в съня ми фонтанчето тихичко стене
и се връщат с гласа му липите и детството пак.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Пепи!
  • ...и чакат гарваните да отнесат нечия дуща на горната земя...

    Поздравления за стиха!
  • Благодаря, Иве!
  • Красива носталгия!
    Честно казано и аз си предпочитам липите, фонтанчето и медния дъх от миналото!...Много ми идват модерните дървета и храсти навсякъде ...
    Наде!♥️
  • Благодаря ви!
  • Тъжен, но в същото време хубав ритмичен стих! Поздравления, Надежда!
  • ... Наде ♥️
  • Носталгия, сън за невъзвратното,което носи уханните цветове на младостта...
    Поздравления, Надежда!
  • Благодаря ти!
  • Прекрасно е!!!
    Браво!
  • Благодаря ви, приятели! Казват: Враца, където гарга не каца. Е, сега пълно с тях - хората ги хранят, заедно с гълъбите и врабчетата. От години имаме вече и гларуси, от морето ги прогони вероятно бетонът. И е моят град и не е...
  • Без думи...
  • Красиво, тъжно... но запазило хубавите спомени!
  • Наде,навява тъга, но и предизвика спомени. Под една липа, огромна, като деца играехме на "сляпа баба", няма я, отдавна е отсечена и на нейно място три туи! Много ми хареса!
  • Кварталът, в Ямбол, в който се намираше родната ми къща и съм израснала като дете, се казва "Каргона" - ударението е на първата сричка. Наречен е така на многото гарвани, с които още от столетия назад е бил пълен. Стихотворението ти, Наде, извика в мен този спомен. Ти отново ни доказваш, как вдъхновението ти може да превърне всяко трепване на душата в теб на стихотворните.😃 Разчувства ме, миличка!🤗🌹💕
  • Гарваните са част от Черния свят. И птици на Один.
    Обикновено летят на мърша, кълват очите.
    Което много обяснява - най-вече ролята им на зловещи птици.
    А за старостта - всички остаряват, някои, обаче, одъртяват.
    Благородна старост и изкукуригващо одъртяване.
    Високо вдигнат палец за създадената готическа атмосфера.
  • Много тъжни стихове, Наде!
Предложения
: ??:??