Откъде толкоз гарвани?
Отчуждено гъмжило и хора, и улици много,
в избелели зеници съзирам и лудост, и страх.
Изтънелите жици пренасят тъга и тревога,
и посърва градът, или може би аз остарях.
И липите вековни е някой изсякъл – до дъно,
някой нови, модерни дървета и храсти сади.
Вятър нощен прохладен напразно се пъне,
да довее отнякъде медния дъх, от преди.
А не мисля за старост, но тлее си болката в мене.
Откъде толкоз гарвани – светещ от черно рояк?
Вече само в съня ми фонтанчето тихичко стене
и се връщат с гласа му липите и детството пак.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Пепи!
-
...и чакат гарваните да отнесат нечия дуща на горната земя...
Поздравления за стиха! -
Благодаря, Иве!
-
Красива носталгия!
Честно казано и аз си предпочитам липите, фонтанчето и медния дъх от миналото!...Много ми идват модерните дървета и храсти навсякъде ...
Наде!♥️ -
Благодаря ви!
-
Тъжен, но в същото време хубав ритмичен стих! Поздравления, Надежда!
-
... Наде ♥️
-
Носталгия, сън за невъзвратното,което носи уханните цветове на младостта...
Поздравления, Надежда! -
Благодаря ти!
-
Прекрасно е!!!
Браво! -
Благодаря ви, приятели! Казват: Враца, където гарга не каца. Е, сега пълно с тях - хората ги хранят, заедно с гълъбите и врабчетата. От години имаме вече и гларуси, от морето ги прогони вероятно бетонът. И е моят град и не е...
-
Без думи...
-
Красиво, тъжно... но запазило хубавите спомени!
-
Наде,навява тъга, но и предизвика спомени. Под една липа, огромна, като деца играехме на "сляпа баба", няма я, отдавна е отсечена и на нейно място три туи! Много ми хареса!
-
Кварталът, в Ямбол, в който се намираше родната ми къща и съм израснала като дете, се казва "Каргона" - ударението е на първата сричка. Наречен е така на многото гарвани, с които още от столетия назад е бил пълен. Стихотворението ти, Наде, извика в мен този спомен. Ти отново ни доказваш, как вдъхновението ти може да превърне всяко трепване на душата в теб на стихотворните.😃 Разчувства ме, миличка!🤗🌹💕
-
Гарваните са част от Черния свят. И птици на Один.
Обикновено летят на мърша, кълват очите.
Което много обяснява - най-вече ролята им на зловещи птици.
А за старостта - всички остаряват, някои, обаче, одъртяват.
Благородна старост и изкукуригващо одъртяване.
Високо вдигнат палец за създадената готическа атмосфера. -
Много тъжни стихове, Наде!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
