19 сент. 2008 г., 07:52

От нищото

1.4K 0 17

                                 От нищото

 

 

                   Преминават през мен урагани и бури,

                   оцелявам сред интриги и хули...

                   Изтърпявам плесници и грубости

                   от живота мъдър и суров...

                   Кодирам в гените своите истини,

                   за да ги предам с любов...

 

                   Многогласни мелодии се разливат в душата...

                   И вятър разнася ги... в нищото...

                   За да изригне атомът в него

                   и промени съдбите... Огнището

                   да разрови и... смисъла...

                   А аз да се раждам истинска!

 

                   Но не стига звездите моят ръст -

                   просто жена съм... без видима възраст...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е красиво Вие сте от Велико Търново, един изклчително красив и завладяващ град.Оказва ли по някакъв начин въздействие тази невероятна природа, запазила част от духа на българското минало върху Вашето творчество?
  • Колко вяра! И колко любов! Закодирани в гените! Поздрави!
  • Пекрасно!
  • Истинска си!
  • Много харесах!
    Яростта да оцелееш... и да живееш смислено...
    Браво!!!
    Прегръдка, Павли!

    ПП Прав е Зем!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...