От нищото
От нищото
Преминават през мен урагани и бури,
оцелявам сред интриги и хули...
Изтърпявам плесници и грубости
от живота мъдър и суров...
Кодирам в гените своите истини,
за да ги предам с любов...
Многогласни мелодии се разливат в душата...
И вятър разнася ги... в нищото...
За да изригне атомът в него
и промени съдбите... Огнището
да разрови и... смисъла...
А аз да се раждам истинска!
Но не стига звездите моят ръст -
просто жена съм... без видима възраст...
© Павлина Петрова All rights reserved.
Вие сте от Велико Търново, един изклчително красив и завладяващ град.Оказва ли по някакъв начин въздействие тази невероятна природа, запазила част от духа на българското минало върху Вашето творчество?
