19.09.2008 г., 7:52

От нищото

1.4K 0 17

                                 От нищото

 

 

                   Преминават през мен урагани и бури,

                   оцелявам сред интриги и хули...

                   Изтърпявам плесници и грубости

                   от живота мъдър и суров...

                   Кодирам в гените своите истини,

                   за да ги предам с любов...

 

                   Многогласни мелодии се разливат в душата...

                   И вятър разнася ги... в нищото...

                   За да изригне атомът в него

                   и промени съдбите... Огнището

                   да разрови и... смисъла...

                   А аз да се раждам истинска!

 

                   Но не стига звездите моят ръст -

                   просто жена съм... без видима възраст...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е красиво Вие сте от Велико Търново, един изклчително красив и завладяващ град.Оказва ли по някакъв начин въздействие тази невероятна природа, запазила част от духа на българското минало върху Вашето творчество?
  • Колко вяра! И колко любов! Закодирани в гените! Поздрави!
  • Пекрасно!
  • Истинска си!
  • Много харесах!
    Яростта да оцелееш... и да живееш смислено...
    Браво!!!
    Прегръдка, Павли!

    ПП Прав е Зем!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...