От обич
Дърво без листа,
без птици,
голо.
Останало съвсем само,
очаква зимата
в ледена прегръдка
да го прикове.
Но в клоните му -
сгушено гнездо,
скътало в крехка черупка
туптящо сърчице.
В пулсациите
дървото се заслушва,
приятна топлина
цяло го облива
и сякаш севернякът
вече не е така сковаващо студен.
Ще може то
на зимата да устои -
има си туптящо сърчице,
топлещо и топлено
от обич.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
