2.12.2010 г., 21:43 ч.

От обич 

  Поезия
664 0 15



Дърво без листа,

без птици,

голо.

Останало съвсем само,

очаква зимата

в ледена прегръдка

да го прикове.

Но в клоните му -

сгушено гнездо,

скътало в крехка черупка

туптящо сърчице.

 

В пулсациите

дървото се заслушва,

приятна топлина

цяло го облива

и сякаш севернякът

вече не е така сковаващо студен.

Ще може то

на зимата да устои -

има си туптящо сърчице,

топлещо и топлено

от обич.

 

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??