Дърво без листа,
без птици,
голо.
Останало съвсем само,
очаква зимата
в ледена прегръдка
да го прикове.
Но в клоните му -
сгушено гнездо,
скътало в крехка черупка
туптящо сърчице.
В пулсациите
дървото се заслушва,
приятна топлина
цяло го облива
и сякаш севернякът
вече не е така сковаващо студен.
Ще може то
на зимата да устои -
има си туптящо сърчице,
топлещо и топлено
от обич.
© Ласка Александрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
