9 дек. 2018 г., 21:30

От себе си...за мен

717 3 8

На себе си ще бъда аз учител –

така ще стана своя ученик.

На собствени терзания – лечител,

на греховете свои – мъченик.

 

От мъката ще сътворя надежда,

от завистта ще изкова любов.

С омразата директно ще се срещна,

ще я убия, раждайки добро.

 

От алчността ще вая съпричастност,

от болката усмивки ще създам.

Тъгата ще я трансформирам в радост

и тъй ще себепреоткрия – сам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Ася! Весела Коледа!
  • Много харесах!Аплодисменти!
  • Благодарско – Еси, Наде, Влади, Таня, Ирина, Момчил! И учители сме си, и ученици, а това не трябва да ни плаши. Ходът на живота е такъв. Поздравявам ви всички
  • Дълбока философия и страхотна крсота ! Браво !
  • Няма да ти е лесно,обаче,Данаиле.....Дай Боже да можеш да се справиш!Ще си доволен от себе си и на никого не ще си задължен!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...