Dec 9, 2018, 9:30 PM

От себе си...за мен

  Poetry » Other
721 3 8

На себе си ще бъда аз учител –

така ще стана своя ученик.

На собствени терзания – лечител,

на греховете свои – мъченик.

 

От мъката ще сътворя надежда,

от завистта ще изкова любов.

С омразата директно ще се срещна,

ще я убия, раждайки добро.

 

От алчността ще вая съпричастност,

от болката усмивки ще създам.

Тъгата ще я трансформирам в радост

и тъй ще себепреоткрия – сам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Ася! Весела Коледа!
  • Много харесах!Аплодисменти!
  • Благодарско – Еси, Наде, Влади, Таня, Ирина, Момчил! И учители сме си, и ученици, а това не трябва да ни плаши. Ходът на живота е такъв. Поздравявам ви всички
  • Дълбока философия и страхотна крсота ! Браво !
  • Няма да ти е лесно,обаче,Данаиле.....Дай Боже да можеш да се справиш!Ще си доволен от себе си и на никого не ще си задължен!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...