19 мая 2017 г., 23:04

От всички и от всичко

936 8 17

 

Крило на прилеп. Кожа на змия...

На гарван нокът и конци червени...

Магия кротка ще ти заплета

и след живота да живееш с мене.

 

Вода мълчана. Образ във вода.

Молитвен восък. Премълчана нота.

Ще стъпвам тихо в сянка на 

липа,

донесла дъх от ласка среброока.

 

Луната бди. Под падащи звезди 

чертая кръг. Венец от билки вия.

Сълзичка в нестинарските очи

от всички и от всичко ще те скрие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ей...хора - благодаря ви за топлите думи!
  • Един от най-любимите ми твои стихове!...
  • Омаен стих!! ))
  • Ау, вещерка... Ама готЕна
    Стана ми усмивково-топличко след прочита *
  • Влад, Алесче,Пепи и Веси....много ви благодаря!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....