Крило на прилеп. Кожа на змия...
На гарван нокът и конци червени...
Магия кротка ще ти заплета
и след живота да живееш с мене.
Вода мълчана. Образ във вода.
Молитвен восък. Премълчана нота.
Ще стъпвам тихо в сянка на
липа,
донесла дъх от ласка среброока.
Луната бди. Под падащи звезди
чертая кръг. Венец от билки вия.
Сълзичка в нестинарските очи
от всички и от всичко ще те скрие.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
