Преминахме над много страшна пропаст.
Не знаехме дали ще продължим...
Бояхме се.
Но Господ не допусна
да паднем ничком.
Той ни укрепи.
И ето, че сега седим смирени
пред Неговия образ у дома…
В надеждата стократно окрилени,
с преливащи от щастие сърца…
И зимата навън си заминава!
Кокиче цъфна вече сред снега…
От всяка болка смисъл се подава
за днес, за утре
и…
за вечността…
© Руми Бакърджиева Все права защищены