Преминахме над много страшна пропаст.
Не знаехме дали ще продължим...
Бояхме се.
Но Господ не допусна
да паднем ничком.
Той ни укрепи.
И ето, че сега седим смирени
пред Неговия образ у дома…
В надеждата стократно окрилени,
с преливащи от щастие сърца…
И зимата навън си заминава!
Кокиче цъфна вече сред снега…
От всяка болка смисъл се подава
за днес, за утре
и…
за вечността…
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
