От завист

Когато в очите отсреща
прокрадва се завист и хлад
разбираш, че подлост горещa
приготвя се за маскарад.

Разбираш, че идва стихия,
жадувала нечий позор,
че моли от Бога просия
и търси за фалша декор.

От тази човешка порочност 
издига се тягостна стръв,
която посява греховност
и стряска с безчувствена кръв.

От завист се ражда кошмарът
на наш'та човешка съдба.
Избухва и пламва пожарът,
запътен към нова вълна.