От завист
Когато в очите отсреща
прокрадва се завист и хлад
разбираш, че подлост горещa
приготвя се за маскарад.
Разбираш, че идва стихия,
жадувала нечий позор,
че моли от Бога просия
и търси за фалша декор.
От тази човешка порочност
издига се тягостна стръв,
която посява греховност
и стряска с безчувствена кръв.
От завист се ражда кошмарът
на наш'та човешка съдба.
Избухва и пламва пожарът,
запътен към нова вълна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
