Apr 15, 2025, 8:23 PM

От завист

  Poetry
348 2 0

Когато в очите отсреща
прокрадва се завист и хлад
разбираш, че подлост горещa
приготвя се за маскарад.

 

Разбираш, че идва стихия,
жадувала нечий позор,
че моли от Бога просия
и търси за фалша декор.

 

От тази човешка порочност 
издига се тягостна стръв,
която посява греховност
и стряска с безчувствена кръв.

 

От завист се ражда кошмарът
на наш'та човешка съдба.
Избухва и пламва пожарът,
запътен към нова вълна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...