Apr 15, 2025, 8:23 PM

От завист

  Poetry
354 2 0

Когато в очите отсреща
прокрадва се завист и хлад
разбираш, че подлост горещa
приготвя се за маскарад.

 

Разбираш, че идва стихия,
жадувала нечий позор,
че моли от Бога просия
и търси за фалша декор.

 

От тази човешка порочност 
издига се тягостна стръв,
която посява греховност
и стряска с безчувствена кръв.

 

От завист се ражда кошмарът
на наш'та човешка съдба.
Избухва и пламва пожарът,
запътен към нова вълна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...