21 авг. 2010 г., 13:14

Отивам си

815 0 0

Съзнаваш ли колко ми е трудно,

съзнаваш ли, че ти ме отхвърли.

Още чувам тези думи: Не искам!

Жестока рана в мен ти издълба.

 

Отговори си сам: Тъжна ли съм?

Сарказмът ти няма да помогне.

Всеки опит ще завършва с това:

Не искам, не давам, не те желая.

 

Сърцето ми погледни - то плаче.

Отивам си! Ненужна съм за теб.

Боли и ще продължава да боли.

A защо не спирам да те обичам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Миленова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...