21.08.2010 г., 13:14

Отивам си

814 0 0

Съзнаваш ли колко ми е трудно,

съзнаваш ли, че ти ме отхвърли.

Още чувам тези думи: Не искам!

Жестока рана в мен ти издълба.

 

Отговори си сам: Тъжна ли съм?

Сарказмът ти няма да помогне.

Всеки опит ще завършва с това:

Не искам, не давам, не те желая.

 

Сърцето ми погледни - то плаче.

Отивам си! Ненужна съм за теб.

Боли и ще продължава да боли.

A защо не спирам да те обичам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Миленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....