21.08.2010 г., 13:14

Отивам си

808 0 0

Съзнаваш ли колко ми е трудно,

съзнаваш ли, че ти ме отхвърли.

Още чувам тези думи: Не искам!

Жестока рана в мен ти издълба.

 

Отговори си сам: Тъжна ли съм?

Сарказмът ти няма да помогне.

Всеки опит ще завършва с това:

Не искам, не давам, не те желая.

 

Сърцето ми погледни - то плаче.

Отивам си! Ненужна съм за теб.

Боли и ще продължава да боли.

A защо не спирам да те обичам?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежана Миленова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...