Съзнаваш ли колко ми е трудно,
съзнаваш ли, че ти ме отхвърли.
Още чувам тези думи: Не искам!
Жестока рана в мен ти издълба.
Отговори си сам: Тъжна ли съм?
Сарказмът ти няма да помогне.
Всеки опит ще завършва с това:
Не искам, не давам, не те желая.
Сърцето ми погледни - то плаче.
Отивам си! Ненужна съм за теб.
Боли и ще продължава да боли.
A защо не спирам да те обичам?
© Снежана Миленова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
