26 янв. 2011 г., 13:53

Отключено

763 0 2

Отключено

 

Вратата е била отключена,

но късно го разбрах това.

Почуках първо, после със юмруци

заблъсках аз по твоята врата.

 

Било отключено и ти си чакал,

и аз съм чакала - не знам какво,

но то не е дошло и ти си плакал,

и аз съм плакала - не знам защо.

 

Била отключена вратата,

но трябвало е някой да се престраши,

за да натисне първи бравата

и щяхме да се утешим.

 

Една несбъдната мечта

под прага ти оставих - да те чака.

Една несъществуваща сълза

отрони се от моите клепачи.

 

Вратата е била отключена,

но пълните със сълзи очи

не са видяли и са тръгнали

да плачат някъде сами...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писала съм го 15-тина годишна 😁
    Т.е. преди мнооого време.
  • Стана ми интересно и дойдох да прочета това твое, първо публикувано тук стихотворение.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...