26 янв. 2011 г., 13:53

Отключено

758 0 2

Отключено

 

Вратата е била отключена,

но късно го разбрах това.

Почуках първо, после със юмруци

заблъсках аз по твоята врата.

 

Било отключено и ти си чакал,

и аз съм чакала - не знам какво,

но то не е дошло и ти си плакал,

и аз съм плакала - не знам защо.

 

Била отключена вратата,

но трябвало е някой да се престраши,

за да натисне първи бравата

и щяхме да се утешим.

 

Една несбъдната мечта

под прага ти оставих - да те чака.

Една несъществуваща сълза

отрони се от моите клепачи.

 

Вратата е била отключена,

но пълните със сълзи очи

не са видяли и са тръгнали

да плачат някъде сами...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива ВалМан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писала съм го 15-тина годишна 😁
    Т.е. преди мнооого време.
  • Стана ми интересно и дойдох да прочета това твое, първо публикувано тук стихотворение.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...