26.01.2011 г., 13:53

Отключено

756 0 2

Отключено

 

Вратата е била отключена,

но късно го разбрах това.

Почуках първо, после със юмруци

заблъсках аз по твоята врата.

 

Било отключено и ти си чакал,

и аз съм чакала - не знам какво,

но то не е дошло и ти си плакал,

и аз съм плакала - не знам защо.

 

Била отключена вратата,

но трябвало е някой да се престраши,

за да натисне първи бравата

и щяхме да се утешим.

 

Една несбъдната мечта

под прага ти оставих - да те чака.

Една несъществуваща сълза

отрони се от моите клепачи.

 

Вратата е била отключена,

но пълните със сълзи очи

не са видяли и са тръгнали

да плачат някъде сами...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива ВалМан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Писала съм го 15-тина годишна 😁
    Т.е. преди мнооого време.
  • Стана ми интересно и дойдох да прочета това твое, първо публикувано тук стихотворение.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...