izi55 (Ива ВалМан)
124 100
26.01.2011 г., 13:53 ч.

Отключено 

  Поезия » Друга
534 0 2

Отключено

 

Вратата е била отключена,

но късно го разбрах това.

Почуках първо, после със юмруци

заблъсках аз по твоята врата.

 

Било отключено и ти си чакал,

и аз съм чакала - не знам какво,

но то не е дошло и ти си плакал,

и аз съм плакала - не знам защо.

 

Била отключена вратата,

но трябвало е някой да се престраши,

за да натисне първи бравата

и щяхме да се утешим.

 

Една несбъдната мечта

под прага ти оставих - да те чака.

Една несъществуваща сълза

отрони се от моите клепачи.

 

Вратата е била отключена,

но пълните със сълзи очи

не са видяли и са тръгнали

да плачат някъде сами...

© Ива ВалМан Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Писала съм го 15-тина годишна 😁
    Т.е. преди мнооого време.
  • Стана ми интересно и дойдох да прочета това твое, първо публикувано тук стихотворение.
Предложения
: ??:??