Отключено
759
0
2
Отключено
Вратата е била отключена,
но късно го разбрах това.
Почуках първо, после със юмруци
заблъсках аз по твоята врата.
Било отключено и ти си чакал,
и аз съм чакала - не знам какво,
но то не е дошло и ти си плакал,
и аз съм плакала - не знам защо.
Била отключена вратата,
но трябвало е някой да се престраши,
за да натисне първи бравата
и щяхме да се утешим.
Една несбъдната мечта
под прага ти оставих - да те чака.
Една несъществуваща сълза
отрони се от моите клепачи.
Вратата е била отключена,
но пълните със сълзи очи
не са видяли и са тръгнали
да плачат някъде сами...
© Ива ВалМан All rights reserved.
