Откраднати пеперуди
Поглед невчесан... в мене опрян,
тъжни очи разпилени,
говор изсечен... неразгадан,
препълнени липси смирени.
Бягащи сенки... в тъжна зора,
излитат след мен пеперуди,
вопли пресъхнали, мъртва вода,
питам те... "Дали ще сме други?".
Питам безгласно... редя нищета,
бавно обирам цветята,
бавно разстилам, миг тишина,
нехайно... разкъсвам телата.
Нехайно те има... в зорките дни,
изпращам те, преди да си тръгнал,
прегръщам те, губя лъжовни следи,
чувството взел си... и върнал.
тъжни очи разпилени,
говор изсечен... неразгадан,
препълнени липси смирени.
Бягащи сенки... в тъжна зора,
излитат след мен пеперуди,
вопли пресъхнали, мъртва вода,
питам те... "Дали ще сме други?".
Питам безгласно... редя нищета,
бавно обирам цветята,
бавно разстилам, миг тишина,
нехайно... разкъсвам телата.
Нехайно те има... в зорките дни,
изпращам те, преди да си тръгнал,
прегръщам те, губя лъжовни следи,
чувството взел си... и върнал.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
