Jan 7, 2009, 6:53 PM

Откраднати пеперуди 

  Poetry » Phylosophy
913 0 10
Поглед невчесан... в мене опрян,
тъжни очи разпилени,
говор изсечен... неразгадан,
препълнени липси смирени.


Бягащи сенки... в тъжна зора,
излитат след мен пеперуди,
вопли пресъхнали, мъртва вода,
питам те... "Дали ще сме други?".


Питам безгласно... редя нищета,
бавно обирам цветята,
бавно разстилам, миг тишина,
нехайно... разкъсвам телата.


Нехайно те има... в зорките дни,
изпращам те, преди да си тръгнал,
прегръщам те, губя лъжовни следи,
чувството взел си... и върнал.

© Силвия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??