Откраднати пеперуди
Поглед невчесан... в мене опрян,
тъжни очи разпилени,
говор изсечен... неразгадан,
препълнени липси смирени.
Бягащи сенки... в тъжна зора,
излитат след мен пеперуди,
вопли пресъхнали, мъртва вода,
питам те... "Дали ще сме други?".
Питам безгласно... редя нищета,
бавно обирам цветята,
бавно разстилам, миг тишина,
нехайно... разкъсвам телата.
Нехайно те има... в зорките дни,
изпращам те, преди да си тръгнал,
прегръщам те, губя лъжовни следи,
чувството взел си... и върнал.
тъжни очи разпилени,
говор изсечен... неразгадан,
препълнени липси смирени.
Бягащи сенки... в тъжна зора,
излитат след мен пеперуди,
вопли пресъхнали, мъртва вода,
питам те... "Дали ще сме други?".
Питам безгласно... редя нищета,
бавно обирам цветята,
бавно разстилам, миг тишина,
нехайно... разкъсвам телата.
Нехайно те има... в зорките дни,
изпращам те, преди да си тръгнал,
прегръщам те, губя лъжовни следи,
чувството взел си... и върнал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
