ScarletSun (Мария)
125 49
23 февр. 2011 г., 09:04

Откровение 

  Поэзия » Другая
517 0 1

Винаги съм си била такава - 

несмирима, неуморна, нелогична.

И винаги едно и също става - 

все по-трудно ми е да обичам.

 

Защото все обичам безкрайно - 

и все накрая много боли.

Когато обичам, все ще е трайно

и накрая ще има сълзи.

 

По сърцето ми - белези стари.

И отново изграждам стени.

На любовта пак се опарих,

а не мога да я пусна да си върви.

© Мария Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • белези стари, а?

    Според мен "от" любовта ще да се е опарила лирическата героиня, не "на"....
Предложения
: ??:??