Откровение

ScarletSun (Мария)
125 49

23.02.2011 г., 9:04 ч.

Поезия » Друга

584 0 1

Винаги съм си била такава -

несмирима, неуморна, нелогична.

И винаги едно и също става -

все по-трудно ми е да обичам.

Защото все обичам безкрайно -

и все накрая много боли.

Когато обичам, все ще е трайно

и накрая ще има сълзи.

По сърцето ми - белези стари.

И отново изграждам стени.

На любовта пак се опарих,

а не мога да я пусна да си върви.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.