Винаги съм си била такава -
несмирима, неуморна, нелогична.
И винаги едно и също става -
все по-трудно ми е да обичам.
Защото все обичам безкрайно -
и все накрая много боли.
Когато обичам, все ще е трайно
и накрая ще има сълзи.
По сърцето ми - белези стари.
И отново изграждам стени.
На любовта пак се опарих,
а не мога да я пусна да си върви.
© Мария All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
