Винаги съм си била такава -
несмирима, неуморна, нелогична.
И винаги едно и също става -
все по-трудно ми е да обичам.
Защото все обичам безкрайно -
и все накрая много боли.
Когато обичам, все ще е трайно
и накрая ще има сълзи.
По сърцето ми - белези стари.
И отново изграждам стени.
На любовта пак се опарих,
а не мога да я пусна да си върви.
© Мария All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
