ScarletSun (Мария)
125 49
Feb 23, 2011, 9:04 AM

Откровение 

  Poetry » Other
512 0 1

Винаги съм си била такава - 

несмирима, неуморна, нелогична.

И винаги едно и също става - 

все по-трудно ми е да обичам.

 

Защото все обичам безкрайно - 

и все накрая много боли.

Когато обичам, все ще е трайно

и накрая ще има сълзи.

 

По сърцето ми - белези стари.

И отново изграждам стени.

На любовта пак се опарих,

а не мога да я пусна да си върви.

© Мария All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • белези стари, а?

    Според мен "от" любовта ще да се е опарила лирическата героиня, не "на"....
Random works
: ??:??