9 февр. 2016 г., 20:38

Откровение

792 0 0

Откровение

 

По нещо от душата си ви дадох, по нещо от сърцето подарих,

приятели във Косово оставих, омразата във Босна победих.

На Шабла уморено се усмихнах и после пак обратно полетях,

а НДК унесено притихна, щом моето "Гергьовден" прозвуча.

И всеки път на грейналата сцена умираше по нещичко от мен,

не се щадях, от лявата си вена преливах обич в трудния ви ден.

Как исках да ви дам от своя огън, от полета на своите мечти,

та никой да не може да оспори душата ми, когато полети.

Най-светлото от себе си ви дадох, най-важното във стихове изпях,

как силните дървета ги прекършват, за да живеят хилави след тях.

И в този миг на болка проверявам, и питам уморените ви дни:

,,Ще ме осъдите ли на забрава, когато спре сърцето да тупти?"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...