Откровение
По нещо от душата си ви дадох, по нещо от сърцето подарих,
приятели във Косово оставих, омразата във Босна победих.
На Шабла уморено се усмихнах и после пак обратно полетях,
а НДК унесено притихна, щом моето "Гергьовден" прозвуча.
И всеки път на грейналата сцена умираше по нещичко от мен,
не се щадях, от лявата си вена преливах обич в трудния ви ден.
Как исках да ви дам от своя огън, от полета на своите мечти,
та никой да не може да оспори душата ми, когато полети.
Най-светлото от себе си ви дадох, най-важното във стихове изпях,
как силните дървета ги прекършват, за да живеят хилави след тях.
И в този миг на болка проверявам, и питам уморените ви дни: ...