Откровение

По нещо от душата си ви дадох, по нещо от сърцето подарих,

приятели във Косово оставих, омразата във Босна победих.

На Шабла уморено се усмихнах и после пак обратно полетях,

а НДК унесено притихна, щом моето "Гергьовден" прозвуча.

И всеки път на грейналата сцена умираше по нещичко от мен,

не се щадях, от лявата си вена преливах обич в трудния ви ден.

Как исках да ви дам от своя огън, от полета на своите мечти,

та никой да не може да оспори душата ми, когато полети.

Най-светлото от себе си ви дадох, най-важното във стихове изпях,

как силните дървета ги прекършват, за да живеят хилави след тях.

И в този миг на болка проверявам, и питам уморените ви дни:

,,Ще ме осъдите ли на забрава, когато спре сърцето да тупти?"