Пожар душата ми изгаря.
Дълбоко наранява доблестта...
Учтивост, срамота и слава!?
Три забравени неща.
Душата има ли да страда,
тя няма никога със друг
да сподели това.
Ще плаче скришом и ще страда...
Зад зазидани стена.
Усмивката ще скрие надълбоко.
Дори във ада ще я прати тя.
И ще помоли ама никой,
никога да не открие слабостта.
Пожар душата ми изгаря...
Не ми е весело...Тъжа.
Не искам с утрото да свържа
болката и своята тъга...
© Ангел Все права защищены