2.03.2017 г., 0:11

Откровение

396 0 3

Пожар душата ми изгаря.

Дълбоко наранява доблестта...

Учтивост, срамота и слава!?

Три забравени неща.

Душата има ли да страда,

тя няма никога със друг

да сподели това.

Ще плаче скришом и ще страда...

Зад зазидани стена.

Усмивката ще скрие надълбоко.

Дори във ада ще я прати тя.

И ще помоли ама никой,

никога да не открие слабостта.

Пожар душата ми изгаря...

Не ми е весело...Тъжа.

Не искам с утрото да свържа

болката и своята тъга...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...