Откровение

ИнаКалина
532 11721

22 мар. 2019 г., 07:55

Поэзия

1089 2 2

Все си решеш косата и сплиташ

като руса река мълчалива.

Все нанякъде тръгваш, отлиташ...

а живота до мен си почива.

Тази вечер, почакай! Не бързай!

Остани като птица на рамо,

но в надежди сърцето не връзвай,

за сълзите е късно и рано...

Невъзможна съдба, неживяна...

пролетта с пръстите я изравя.

А под прага на спомена свряна,

тишината любов не забравя...

Кипват няколко сълзи в очите,
като бучки засядат в гръкляна.

Ех ...кога ще се срещнат съдбите!
Кога цъфне на двора бръшляна...

ИнаКалина

2019-03-22T22:27:37+02:00

така казват..надеждата последна умирала...а и някои бръшляни цъфтят .. Благодаря Дочка!
Довереница (Дочка Василева)

2019-03-22T22:25:29+02:00

"За сълзите е късно и рано"
За надеждата - никога късно.