Откровение
Все си решеш косата и сплиташ
като руса река мълчалива.
Все нанякъде тръгваш, отлиташ...
а живота до мен си почива.
Тази вечер, почакай! Не бързай!
Остани като птица на рамо,
но в надежди сърцето не връзвай,
за сълзите е късно и рано...
Невъзможна съдба, неживяна...
пролетта с пръстите я изравя.
А под прага на спомена свряна,
тишината любов не забравя...
Кипват няколко сълзи в очите,
като бучки засядат в гръкляна.
Ех ...кога ще се срещнат съдбите!
Кога цъфне на двора бръшляна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
