ИнаКалина
532 11717
Mar 22, 2019, 7:55 AM

Откровение 

  Poetry
1083 2 2

Все си решеш косата и сплиташ

като руса река мълчалива.

Все нанякъде тръгваш, отлиташ...

а живота до мен си почива.

 

Тази вечер, почакай! Не бързай!

Остани като птица на рамо,

но в надежди сърцето не връзвай,

за сълзите е късно и рано...

 

Невъзможна съдба, неживяна...

пролетта с пръстите я изравя.

А под прага на спомена свряна,

тишината любов не забравя...

 

Кипват няколко сълзи в очите,
като бучки засядат в гръкляна.

Ех ...кога ще се срещнат съдбите!
Кога цъфне на двора бръшляна...

 

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • така казват..надеждата последна умирала...а и някои бръшляни цъфтят .. Благодаря Дочка!
  • "За сълзите е късно и рано"
    За надеждата - никога късно.
Random works
: ??:??