Mar 22, 2019, 7:55 AM

Откровение

  Poetry
1.2K 2 2

Все си решеш косата и сплиташ

като руса река мълчалива.

Все нанякъде тръгваш, отлиташ...

а живота до мен си почива.

 

Тази вечер, почакай! Не бързай!

Остани като птица на рамо,

но в надежди сърцето не връзвай,

за сълзите е късно и рано...

 

Невъзможна съдба, неживяна...

пролетта с пръстите я изравя.

А под прага на спомена свряна,

тишината любов не забравя...

 

Кипват няколко сълзи в очите,
като бучки засядат в гръкляна.

Ех ...кога ще се срещнат съдбите!
Кога цъфне на двора бръшляна...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...