ИнаКалина
523 11428
22.03.2019 г., 7:55 ч.

Откровение 

  Поезия
994 2 2

Все си решеш косата и сплиташ

като руса река мълчалива.

Все нанякъде тръгваш, отлиташ...

а живота до мен си почива.

 

Тази вечер, почакай! Не бързай!

Остани като птица на рамо,

но в надежди сърцето не връзвай,

за сълзите е късно и рано...

 

Невъзможна съдба, неживяна...

пролетта с пръстите я изравя.

А под прага на спомена свряна,

тишината любов не забравя...

 

Кипват няколко сълзи в очите,
като бучки засядат в гръкляна.

Ех ...кога ще се срещнат съдбите!
Кога цъфне на двора бръшляна...

 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • така казват..надеждата последна умирала...а и някои бръшляни цъфтят .. Благодаря Дочка!
  • "За сълзите е късно и рано"
    За надеждата - никога късно.
Предложения
: ??:??