9 мар. 2010 г., 19:05

***(Отлив в Андаманско море)

2.2K 0 26

http://www.facebook.com/photo.php?pid=160490&l=3a20df59c5&id=100000467137239

 

 

Отиде си морето. Зейна празно. Отвори се брегът като ковчег,

посипан с пресушени водорасли и прашни риби с пясъчни хриле.

Побиха прекомерните си гърбици ухилени скали. Като чудовища.

Изви се отлив – ярко  бяла смърт - над голото новородено гробище.

 

По дъното светлеят огледално небесните селения надвиснали...

С надменна твърдост меките корали издишат тишината като писък.

Една до друга, вързани на сухо, въздигат гърбовете си горчиви

сушени лодки с тежък дъх на узо и остър като устните на чироз.

 

Тъмнее сол по сънните артерии като каймак, засъхнал по страните.

Брегът край тях се вдига извънмерно - игумен над монашеска обител.

Очите на рибарите изтръпват. По зъбите им зрее страх и пясък.

До прилива морето ще е мъртво... А няма гларуси - да го оплачат.

 

2010,

остров Пи Пи Дон

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...